Балерина с дълга бална рокля
в музикалната кутия се върти.
Погледът е вперен все нагоре,
и някак си без глас шепти:
- Прости ми! Аз не съм виновна!
Сърцето ми за теб тупти!
Защо затвори ме позорно,
в таз кутия?! Без мечти?
Не чувстваш ли за мене болка?
Или пък, малко жал?
Какво ти сторих,
че това за мен си пожелал?!
Сърцето и така се стегна!
Така я заболя!
Че пружината се скъса
Душата и в небето полетя!
Превърна се във облак бял!
Свободен и прекрасен!
Със вятър полетял.
Роклята ефирна,
сякаш пърхаше с крила!
Сякаш, тази финна дама,
никога в кутията не е била!
Поуката една е: не затваряй любовта!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени