С походка снажна той пристъпва леко,
тъй, сякаш "гларус" винаги е бил роден.
По пясъка, на голо със галоши ходи,
отправил взор, все още тъй уверен,
че с потник (някога бил бял), на дупки
от раз момите чужди ще свали.
Обаче махне ли го... леле, майко,
с аграрния си тен ще ги срази.
И с тез гърди юнашки, цели в косми,
мустак засукал, тАке накривил,
по цялата му мазна горна джука
различни шлюпки всеки би открил. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация