на студен балкон, аз развълнуван
с приятел мой близък и скъп.
разнищвам теми и пиша поеми,
с прогарящо гърло и пулсиращи вени.
на житейската пропаст и съвсем на ръбът,
ха да паднем, с огньове играем,
да изгоря предпочитам но не и срамът,
да ни забравят,нека! а ний ще копаем.
в смог от апатия и евтина пура,
погледна ме ей тъй както аз теб,
и през вежди смутено въздъхна
„не сме брате мой за текущия век. ...