Колко банално! Цигара си паля.
И чаша уиски в ръката държа...
Разрухата виждам - мечтата я няма,
а само остатъчен пепелен прах.
Колко брутално!? Часовникът трака.
Отмерва в секунди всяка тъга.
Времето сякаш отдавна е спряло,
глътка от чашата отпивам сама...
Колко скандално! Спомени пазя!
За теб и за мен, и за нежния плам!
Много е хладно! Камината паля!
Със смачкани стари любовни писма!
Колко банално! Страстта ни я няма!
Изчезнала сякаш е пролетен сняг!
Наздравица вдигам! Светът е за двама!
Но не и за нас! Не и за нас...
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Хубав стих!