gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
20.09.2010 г., 12:07 ч.

Банално за приятелите 

  Поезия
811 0 7

Те са до нас, когато ни трябват

със нас да поплачат във дни на тъга.

Душù да се късат, сърца да догарят -

те са до нас - желязна ръка.

Когато се свиваме в тихите Ъгли

и роним безспирно горещи сълзи,

до нас ще застанат (дори безразсъдно),

както и ние до тях сме били.

Тя е до мен, така - неизменно,

до мене остава, когато греша.

Прощава ми всичко, когато съм гневна,

не ме изоставя - с това се теша.

За туй сме създадени хората - просто,

да търсим човека, за който боли,

да стискаме зъби, когато е сложно,

да плачем на воля, когато вали.

Приятели трябват, но не за утеха.

Приятели трябват - до тях да стоим.

Да имаме право да поискаме дреха,

а не за неправдата тях да виним.

Затуй я обичам, че тя е такава -

идва у нас и до мене мълчи.

Душата си цяла на мен я дарява,

когато душата във мене гори.

Когато си тръгнат любови, роднини,

я търся в лицата на всички край мен.

И става ми леко, и дава ми сили,

че тя да си тръгва не мисли съвсем.

Затуй съм готова света да изгубя

и който поиска ме, нека вини!

При нея ще ида, навярно ще псувам

и зная след време - тя ще прости!

 

P.S. На най-добрата ми приятелка!!!

© Деница Красимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??