Казват, че бъдещето е близко.
Само трябва да протегнеш ръка.
Аз я протегнах, но се опарих
и разбрах, че не става така.
Учи и бъдещето ще усетиш,
ми каза моя татко.
Е, учих колкото можах,
но радостта ми бе за кратко.
Сега ще трябва да работиш,
не разни стихове да пишеш.
И ако много се стараеш,
към бъдещето ще отидеш.
Знаем всички на приказката края.
Съпруг, деца, разбити нерви...
А бъдещето? То било,
душата щом отиде в рая.
Ех, татко!
© Лиляна Стаматова Всички права запазени