Ежка Бежка, таралежка,
тича бързо на прибежки.
Среща има под навèса
с Лиско, който тя хареса.
Днеска се е нагласила,
с нова рокля натъкмила,
а във черните очички
сложила е пак звездички.
На главата си корделка
върза Ежка хубавелка,
и такава, чернокоса,
Лиско тя ще омагьоса...
Тъкмо стигна, нещо шавна.
Стресна се момата славна.
Сви се на кълбо бодливо,
грозно, даже заядливо.
В този миг дойде Лисан.
Хубавец, ерген засмян.
Цвете килнал зад ухото,
все едно е на хорото.
Към момичката погледна,
да погали той посегна,
ала бързо се отдръпна
и от болка чак потръпна.
Мале! Колко си бодлива,
остра, злобна и страхлива!
Само миличка изглеждаш,
а бодлите не подреждаш.
Първо трябва да помислиш,
щом приятелство поискаш,
дай доверие безстрашно,
нищо няма в мен опасно.
Тъй и рече Лиско драг,
този най-хитруш, юнак,
и на Ежка "мило" смигна,
тя пък "нежно" се усмихна.
Кой, кого е надхитрил,
кой, кого е убедил...
края аз едва ли зная,
затова ще си... затрая.
© Таня Мезева Всички права запазени