dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
26.05.2010 г., 10:20 ч.

Бавно 

  Поезия
615 0 9

Ти можеш да го наречеш както си искаш. Можеш да видиш магията в него и да се научиш да го обичаш. Можеш да откраднеш всеки миг от сърцето му и да го стъпчеш, ей там, на счупения, кален тротоар да го смачкаш. Можеш да го мразиш или да го игнорираш. Но той е там...

И аз съм него.

 

Бавно

Като пясъчна буря

Ще прегърна твоето крехко пътуване

И в сухата есен

Ще те потърся

Където обикновено се криеш

 

Бавно

Като смърт

Плача за хладното

Минало

 

Бавно

Като песен

За пропуснати мигове

Ще сляза при теб

И ти ще ме видиш зад маската от фалшиви усмивки

Ще ме познаеш

И ще ми кажеш че съм ти липсвал

 

Или ще ми удариш шамар

 

Защото си красива

И не се научи да обичаш

 

Защото си имаш своите нрави

И в твоето крехко пътуване

Аз съм излишен

 

Защото си се научила да тичаш

И да избягваш ненужни конфликти

 

И аз затова

Бавно

Като дъга

Се усмихвам

И само спомените ми остават

Винаги излъскани и бистри

 

Усмихвам се

И се надявам пак да те видя

Да ти се зарадвам

И да ти се наситя

 

Защото съм човек в крайна сметка

 

Можеш да го наречеш както си искаш

Това няма значение

Аз знам какво мислиш

Но и знам че още съм себе си

 

25 май 2010 г.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??