11.11.2020 г., 2:49 ч.  

Базсъници на въдици 

  Поезия
301 3 9

С какво заслужи красотата

да я укриваме под маска?

От двайсти век къде нататък?

Сменил е светлата окраска.

 

Което дáде, двойно плаща

нехайната човешка раса.

Интелигентна, а дивашка

игра да съчини сколаса.

 

Противогрипно забрадена,

умислено върти чекръка,

от вируси обезлюдена,

посреща тихата разлъка

 

на кръстопътя раздвоена.

Невярваща я наблюдава

разколебаната вселена

и чупи пръсти, пребледнява,

 

но мигар друго ѝ остава,

освен да стане ням свидетел,

как чедото й оскотява

и му отказват дробовете.

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм рибар, само кибик, но много ме впечатляват с търпението и усета си.
    Мои приятели медици наблюдават от чужбина случващото се и са в позицията на вселената. При тях се действало по-различно. Благодаря за коментарите, момчета!
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Светулке!
  • Нищо страшно не е станало. Дори тази пандемия доста закъсня.
    Е, имаше преди това една, две, сигнални лапички, но кой ти гледа сериозно на такива? Та ги писахме Коледна украса...
    Поздравявам те.
  • Генек, Скитница,добре заварили, нали у нас сме специалисти по оцеляване!
  • Хареса ми! Силни сме, ще оцелеем!
  • Хубаво.
    Аз съм си красив и с маска.
  • Харесвам положителната ти нагласа, Деа!
    Радвам ти се от все сърце, Силве! 🍀
  • И това ще мине...
  • Още едно хубаво стихотворение!
Предложения
: ??:??