Блу (Blue)
223 3538
31.05.2019 г., 1:29 ч.

*** 

  Поезия » Свободен стих
579 5 7

Играя ролята на шут

в житейския театър.

Разсмивам всеки срещнат

пък било и луд,

а всъщност ми се плаче.

Душата ми не иска в този свят...

Не иска филми  и спектакли.

И чуди се  дали да чака чудо тук

или да бърза за оттатък.

© Blue Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вечната дилема
    на твореца -
    В мен ли е проблема?

    Поздравявам те.
  • Хич не бързай,че знаеш ли "оттатък"каква е организацията.Току виж че е само от шутове!
  • troia, brinne, благодаря ви!
  • Уверявам те зад всяка усмивка има малко тъга. Май така е устроен живота. Много докосващо, Блу.
  • Благодаря, момичета за коментарите. Знам, Краси, че съм , ама очаквам и чудеса като хармония в отношенията между хората, по- малко злоба, завист, сребролюбие, кариеризъм и т.н. Благодаря за любими.
  • Стой си тук,Блу! Извинявам се! Героинята / героят ти да си седи ...Така е, всеки "мърмори" сам на себе си, защото си мисли,че значението му в този свят е малко, но...Ако се замисли да не съществува и всичко си идва на местата.
  • Ти си чудото
Предложения
: ??:??