Как се вмъкна ти при мене?
Кой те пусна? Кой? От колко време?
Ама че неприятен спътник си в живота!
Как само шеташ из главата ми с охота.
Само две очи си имам. Само две!
И защо пък трябва само теб да виждат те?
Във всяка. Всеки път и всеки ден!
Защо един път какво им казвам не послушат мен?
А тез, ръцете ми пък
сякаш нямат усет вече.
Щом не те докосват. Щом не си във тях.
Ако си далече...
И устните ми не продумват с друг.
Смълчани. По-скоро от мислите ми ще се чуе звук.
Остави ме най-накрая. Излез. Махни се!
Не те искам. Не искам. Не, любов! Моля те, върни се!
"Остави ме най-накрая. Излез. Махни се!" - изгонена е любовта
Не те искам. - 1ви момент без нея
Не искам. - 2ри момент без нея
Не, любов! - 3ти момент без нея
Моля те, върни се! - лирическия не издържа и въпреки проблемите, които му създава си я иска обратно...
Евала, очаквах малко повече... Ама един логически разбор да не можете да си направите. По-добре се пиши, че си на 14, не на 94...
Умница...
Ама така и така ме следят какво питам... Г-н Мисана може ли точно определение за поезия, моля?