От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис.
И пропускат изгреви, залези, думи и лица.
Сутрин получаваш дажба –
кафе и цигара за закуска. За вечеря – джин.
В килиите растат дървета – ели и летни круши.
В тези затвори винаги е 4 следобед,
по средата на нещото.
Рееш се в самото съществуване, толкова ...