Бедният Поет

Бедният поет хареса си една жена,

красива, нежна,умна, интелигентна.

Уж харесала го бе и самата тя,

избрала него между мнозина.

Влюбен бе той,носеше и цветя,

красиви рози,цветя на Любовта!

Прекрасни стихове написа той за нея,

четеше и ги с чуство до късно вечерта.

Но тя с чувствата му се подигра,

бил беден поет,нямал той пара',

Тя богата била,ходила в чужбина,

а той имал само една стара кола.

Взе стиховете си той под ръка,

тъжен си тръгна,с наведена глава.

Търсеше но не намери Любовта,

тя отиде при друг с много пара'!

А може би го чака другаде Любовта,

там някъде скрита зад ъгъла, сама!

Загуби той една жена но не вярата,

че има го най-красивото чуство на света!