преди дъжда
Бранка
нямам много снимки по стените
разградени дворове
камъни събирани в тъмните нощи
и изстрели думи
слушам монотонния глас на водата
носи спомените на земята в душата си
сънувам очи
преставам да съществувам
в четвъртък
когато стените падат върху
значения утре
завивам неродените пътища
с одеало от синя вълна
окичвам прозорците с копринени панделки
от отдавна изсъхнали букети
не намирам нито една свещ
нито една здрава чаша или огледало
в петък вечер
в сряда безлунна затварям вратата на капките
преди дъжда
Бранка
в неделя долитат шаловете на разсъмване
шепнещи думи
на неразбираем език отиване
затварям кръга
и вали
© Зорница Николова Всички права запазени