Сутрин бягах с всичка сила,
обул удобни гуминетки,
в посока Сливен, Карандила,
далеч от ежедневни сметки.
Не ме боляха двата дроба,
сърце, далак, глава, корем.
Повярвайте, в таз ранна доба
отпусках края му съвсем.
Тревоги в къщи и във служба
изчезваха след метър всеки,
с природата избягал в дружба
по неотъпкани пътеки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация