17.04.2010 г., 1:04 ч.

Белее черната ми риза 

  Поезия
967 0 19

Аз плаках... В стихотворения...

На твоето коляно песни пях.

И в лунни ласки потрепервах

като люлеещ се от вятъра фенер.

 Случаен допир до ръцете ми

 и...

кръв нахлуваше в лицето ти!

Как исках, в този миг докосване,

съпротивлението в себе си да отрека...

                        ... да те прегърна,

                                      ... да те целуна

и всяка слабост и съмнение

от пътя си към теб да отстраня.

Целувката ми да е страстна,

                      възбуждаща,

                                    дори и нагла,

и всеки вик на твоите желания

в безумна лудост да пресътворя.

За грешността на мислите –

                                                прости...

Виновна съм...

                И грешна..

                                Аз плаках!

В  стихотворения-съдба.

 

Белее черната ми риза...

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??