БЕЛЕГ ОТ ИЗСТРЕЛ
Щом си тръгнах, след мен
сякаш щракна пълнител.
Твоят глас разгневен
стреля с думи - зъл изстрел.
И улучи ме там, дето бие сърцето.
И разби оня храм,
пазен само за тебе.
Беше есен, листа
кръстопътя покриха.
Много дни в самота
през сърцето преминаха.
То за теб не таи
ни омраза, ни мисъл.
Само често боли
оня белег от изстрел.
© Диана Трифонова Всички права запазени