Задъхана от преспите на зимата студена,
в очите ми-жарави, като скитница нахлу.
Гнездо в мен сви и от любов напъпила,
безумно запулсира в тънките ми вени.
От самороден вятър нотите събра
във песен натъкмена - нежна китка,
и трепетна, и истински добра,
пристъпи на душата ми във храма.
Избликнала от ручеи, преля в река
и стана път - посока на живота.
Със жажда пих от устни всяка капка
и се превърна ти във дива сила. ...