Незабравима (Кремена Стоева)
243 8714
13.09.2007 г., 19:26 ч.

БЕЛЕЗИ 

  Поезия
1083 0 34
   

Автори - dar4e_to (Дарина Дечева)  и   Незабравима (Кремена Стоева )



Белязан си с безжизненост, пустееш.

Със залеза стопи се във очите ми.

След думите -  бездумен си, немееш.

Кървят във мен следите ти... невидими.

Потърсих те сред дните бледосенни,

изгубен в белотата на зеници.

В различното на длани животленни

с обреченост на плебсови частици.

И всяка болка бе за мен орисана,

преглъщана с порядъчна безличност.

Обичах те със обич... неизричана,

поръсена със доза ироничност.

Набързо се взривихме с метеори,

в кометен дъжд се ляхме - като лава.

Притихнал  залез тихо проговори.

Недообикнат, бавно притъмнява.

Изписа ме  с палитри звездолики

на фона на изгасващото слънце.

Пейзажната ми същност днес сълзи те,

покълнала в сърцето като зрънце.

Издраска ме по навик в тънки щрихи

(така прозирах само през неона...)

В приспани светове, отровно-тихи,

душеше  ме. А бях ли Дездемона?...

Издъхвахме в куплетна демоничност.

Сега сме до пределност уморени.

Първичните ни роли - садистичност,

притихват във очите... умъртвени.

Потърсих те... Изгубена във дните.

И слепотата толкова личеше...

Невидимо-белязана в душите.

А обичта ни... с вятъра свистеше.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??