Вълчи стъпки. Стръвна пустош. Диша хрипкаво снегът
Хапе с хладните си устни всеки, който е на път.
Дим се вие зад баира като радостен мираж.
Спри, човеко галопиращ! Бялото е тих пейзаж.
Бялото е перспектива. Господ Бог ти я дари.
Виж картината красива! – Необятност от гори.
Връх до връх, като другари. Океан от свобода.
Брат за брата е коварен между хората в света.
Вълците са чисто племе. Стръвен всъщност е страхът.
Спри, човеко, да си вземеш бели мисли за из път.
Цвета Иванова