Те примамват на бавен каданс -
меки облаци в моя прозорец.
И се движат със унес във танц,
тъй подобни на белите хора.
Преминават един подир друг
като птици, сърца и копита,
бели облаци - сладък памук,
но не спря ни един да го питам
как до бистрото синьо небе
се достига? С любов или с разум?
Кой от тях бяла прежда преде,
да наметне гърба ми със радост... ...