Бели рози

17.08.2023 г., 20:50 ч.

Поезия

270 1 1

Сърцето ми изтръгваш своеволно -
отрова блика, но пък болка няма...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
вече вълни в очите наближават.

С липсващ цвят звезди сънувам - шепнат,
инициали пропълзяват по плътта.
Изстива раната нетленна,
отправяш заклинания във нощта.

Далеч от мен е космичното небе;
сетивата разтварят се в сълзи...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
без спомен поливаш белите ми рози.

29.04.2023г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2023-08-17T22:08:03+03:00

Великолепна лирика на стаената в очакване романтика, на която е съдено да се разлисти като цвете - сякаш една бяла роза! Може би възвишена тъга е чувството, с което е загърнат този стих, за да изглежда и звучи като магичен блян. Поздравявам те за въздействащата естетика, Аделайд!