На празник светъл долетя
разпери белите крила
и оттогава всеки ден
долита гълъбът при мен.
На прозореца стои сега
наднича, пърха със крила
и търси да ме види пак,
а в моите очи е мрак!
Аз знам, че тате е това
усещам обич, топлина
и със невидима ръка
как гали моята коса.
Сълзи се стичат по лицето,
не спира да боли сърцето,
светът се срина и навред
всичко е в студ и лед.
Дъще моя, не плачи
и погледни ме със очи,
аз тук съм в гълъбчето бяло
при теб със обич долетяло.
© Даринка Димитрова Всички права запазени