Сядам отново пред белият лист в късен час...
Сядам, но вече сякаш всичко казах...
Изчерпах до основи темата "нас"...
На света радостта и болките свои показах...
Нямам какво ново да напиша...
Химикалката все така си стой в моята ръка...
Няма тръпка, за да я опиша.
Няма какво да ме топли, няма я любовта...
Писах за тъгата...
Толкова боли...
Писах за самотата...
А човек май само след себе си върви... ...