15.01.2021 г., 18:42 ч.

Белоснежко 

  Поезия » За деца
1139 6 19

Цяла нощ навън валя, 

бял снежец като перца, 

валс танцува, песни пя

в двора, чак до сутринта.

После, силно простуден,

си полегна изморен, 

в преспи гиздави и бели,

пухени като къдели.

 

В час тъй снежен, мразовит,

Митко, с шал дебел увит, 

бързо в двора долетя,

с възглас. "Има сняг. Ура!"

Снежни топки две направи

и така ги той постави,

че от близо и далеч,

заприлича на човек.

Да, но нещо май му липсва.

Що ли? – Митко се сащисва.

Изведнъж на глас прозря.

"Мале! Няма си глава!"

Сръчно трета залепи,

сложи и очи, уши, 

морков турна вместо нос

и усмивчица, с любов.

С тенджера вместо калпак, 

и в ръка – пробит черпак,

стана Снежкото студен

белоснежен манекен.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Пак пристигна баба Зима, весели игри ще има »

4 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??