Белоснежно кокиче
Белоснежно кокиче съм, росна сълза,
от очите на слънцето тихо изплакана,
неразлистена обич крия в свойта душа,
зрънце нежност - пролетно чакана...
На камбана прилича душата ми детска,
в нея плахо разлива се шепотен звън,
щом усмихна се, сякаш изгряват вълшебства,
нощем звездно разцъфвам в лунния сън...
Запленявам с невинност, чисто сърце!
Белоснежно кокиче съм - росна сълза...
Крия в себе си вятъра, късче небе... ...