26.09.2019 г., 14:35 ч.

Белязан 

  Поезия » Любовна
462 4 4
Досадно свикнал все на необичане -
бях почнал да приличам на омразник.
Уж, търся любовта и все се вричам,
а всички до една - от пусто в празно...
И някак си сърцето ми отказа се.
Само̀ си забрани да е обичащо.
Отво̀ри ми душата - да излязат,
онези, дето смъртно го обричаха.
Тогава светнах целият. До бяло.
(Аз знам, че ме познаваш отпреди.)
И черното, и мъчното, видяла -
Ти своя пристан в моят настани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??