щураче (любимка)
133 4008
2.02.2021 г., 14:46 ч.

Белязан 

  Поезия
650 7 13

Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира,
подвластен си на този ритъм див.
Веднъж целуне ли те самодива,
завинаги си дъжд горчив.

© любимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се съмнявам, че филмът ти, е бил прекрасен и жалко, че е невъзможно да го видя
  • Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
    рисуват йероглифи и мълчат...
    Прекрасно ! Изгледах цял филм !
    Поздрави за творбата !
  • Да, самодивите, мислителю, жаждата ни за притежание. Всеки в себе си има своите самодиви, кумири, богове - в жаждата си за притежаване, ставаме притежание.И боли.
    Стрейнджър, виждаш думите ми, значи не съм сляпа. Благодаря ти!
    Аладин, Hathor, Скитнице, благодаря ви! И да, този смисъл също е верен.
    Гедеоне, вземи нарисувай най-после картина, дай живот и не го отнемай
    Патрисиа, паленка, dansyto, Латинка, Елка, благодаря ви за изказаните впечатления и за вниманието, което сте ми подарили
    Анита, това е много висока оценка, силно се надявам да успявам точно в това. Благодаря ти!
  • Чувство на обреченост...
    Имаш способността да докосваш с думи. Усещам ги дълго след прочита.
  • Много ми хареса!
  • Харесах много, Дари! Браво!
  • Приказно.
  • Танцът на мислите е потаен, а целувката на самодива е за цял живот...
  • Красиво, Щураче, много е нежно!
  • Мда... Завинаги 🙂
  • Символизмът не си е отишъл с Лилиев, Теодор Траянов, Яворово, Дебелянов, Емануил Попдимитров. Той е жив тук, а при теб е и многопластов. Персонифицирала си нощта, чийто сълзи си сляла с дъжда, а връзката между самодивата и нощта е част от митологията - самодивите се появяват нощем и са символ на изкушението, а при теб и на мислите. Нощта плаче в тишината на мислите - страхотно!
  • Тези самодиви...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??