29.06.2010 г., 14:49 ч.

Белязани 

  Поезия
384 0 1

Белязани от слънцето,

през този свят вървим.

''Нима не ви боли?'' -

ни питат другите.

Кое да ни боли?

Вратите, отворени

за смях, в деня,

лъчите от

пречистващи прозрения,

огрели ни в нощта?

Това е дар -

вземете си,

от извора най-сладко е,

към слънцето

елате да вървим...

''Това е белег на прокоба'' -

се плашат хората.

Не - това е

целувката от Бога.

Оня аромат на рози,

опияняващ ви,

когато се отдалечим...

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??