Белязани от слънцето,
през този свят вървим.
''Нима не ви боли?'' -
ни питат другите.
Кое да ни боли?
Вратите, отворени
за смях, в деня,
лъчите от
пречистващи прозрения,
огрели ни в нощта?
Това е дар -
вземете си,
от извора най-сладко е,
към слънцето
елате да вървим...
''Това е белег на прокоба'' -
се плашат хората.
Не - това е
целувката от Бога.
Оня аромат на рози,
опияняващ ви,
когато се отдалечим...
© Кирилка Пачева Всички права запазени
вземете си,
от извора най-сладко е!