Пристъпваш във съня ми, блед
обвит във рехава мъгла.
Във погледа ти плува мед,
клепачите тежат от сладостта...
В очите имаш блясък див,
изящно ангелско лице
Опияняващ си, красив...
...И спира моето сърце.
На устните ти се любувам
как бавно искам да целувам
разцъфналия вишнев цвят...
Ухание по изгрев ме събужда
реалността усещам силно чужда,
защото...Ти си моят свят.
© Стефка Крушарова Всички права запазени