В целия град почти е известен,
скромен и честен, но цял живот – беден.
Изкарва си хляба, кестен по кестен,
събужда се първи, заспива последен.
Наивен мечтател и добродушен,
дървото не брули, от земята събира.
И щом измори се, на пейката сгушен,
почива си малко и се прибира.
Познават го, но никой не го забелязва,
не виждат в сърцето му чувства разместени.
Сутрин изгрява, вечер залязва,
с душата си слънчева, берачът на кестени. ...