Събирам приливи и отливи,
броя мълчаливи съзвездия.
Вдишвам издъхнали миражи,
рисувани портрети.
Отвъд мен пустиня
предозирала от уморени залези,
носталгично пее.
Вятърът елегантно танцува
и нежно съблече
душата ми от страхове.
Хвана ме силно за ръката
на сърцето
и отведе ме
във вселени
от Божествено
мълчание.
Мария Колева ®
© M.M Всички права запазени