Беше Една Мечта
Отвъд вратите на вечността,
в дълбините на същността.
Там където изгрява една мечта,
забулена в отровата на света.
Далеч от черните следи,
където никой не е бил преди.
Сега в забравата на вечността,
отиде си безмълвно онази мечта.
Нека ноща отнеме чертите,
белег останал дълбоко в гърдите.
Нека затворя си очите,
насред уюта на мъглите.
© Красимир Иванов Всички права запазени