Беше късна есен...

8.12.2008 г., 0:07 ч.

Поезия

710 0 1

Посветено на К., която реши, че приятелството е безсмислена борба!

Беше късна есен, но не падаха листа.

Беше мъртво време и имаше разбити сърца.

Трябваше да очаквам този пречупен ден,

стояща безмълвно като прострелян елен.

Беше късна есен, нямаше и мъгла.

Беше някак тъмно и в моята душа.

Не трябваше да посявам тези семена

от несъществували никога времена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.