22.05.2016 г., 22:03 ч.

Без бодли 

  Поезия
561 0 2

Разбрах.

Сърцето отново грешеше..

а аз просто мечтах.

Не чувах когато туптеше.

Заслушах се чак като спря.

 

Усмивката вече е друга..

Перманентно тя се изтри.

Виновникът - отдавна си тръгна.

И с него залепеното се разлепи.

 

"Аз казах ти!" - сърцето изрече.

"Не давай на никого своите бодли.

Покажеш ли слабост - късно е вече..

Трудно оцеляват таралежите без бодли."

 

Разбрах. Студен бе светът

и хората не са както преди.

А изводът е в това:

Понякога таралежите живеят без бодли.

 

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??