Без целувки... стоя и си хапя
до прегризване вечер душата,
драскат мислите в моя сън с лапи
и разгонват в очите ти лято...
Ти не искай от мен да прогледна -
нека бъда слепец във мечтите ти
и да пея с лирична латерна
тази песен, родена в сълзите...
Не очаквай от мен да се влюбя,
аз се влюбих в душата ти, някога,
и когато от друг те загубя,
ще те чакам, животи, там някъде...
© Михаил Цветански Всички права запазени