Навсякъде около мен вървят
момичета в оскъдни дрехи,
много "маски" и пресилен грим.
Винаги с късмет и любов около тях,
не виждали мъка и печал.
Как искам на вас да приличам,
да захвърлям всяка любов с лека ръка.
И всяка вечер да се хвърлям в греха,
а не да плача до късно през нощта.
Да играя с мъжете в любовта и да не
влагам чувства след това.
Но аз съм това, не мога на сърцето
да наложа правила...
© Вили Щенгелова Всички права запазени