Свикнах
и с болката и със самотата.
През ада и през рая минах,
подмамена от светлината.
Какъв си ти, така и не научих.
Каква съм аз за теб, така и не разбрах.
Защо ли цял живот аз не сполучих?
Защо ли за тебе всичко пропилях?
Сега за мен всичко е безразлично.
Не се трогвам от хорски думи или светски глъч,
изглежда целият театър тъй комично.
Всеки егоистично търси своя лъч... ...