Трябва ми още малко време,

да повярвам, че ти си истинска,

без да искам от Бог пояснение 

във живота защо ми липсваше... 

И с какво заслужих блаженството 

да прегръщаш с обич душата ми, 

висяла на едно и също въже, 

дето вярата съхне в лъжа... 

Зная, питам съвсем напразно. 

Все за някого има някой. 

Едни сами си намират майстора, 

други изобщо не го дочакват... 

Ти обаче си съдбоносен пример 

в тържеството на мойта логика, 

че на думи любов не никне, 

и без действия няма подвиг. 

Затова те обичам умно 

и съзнавам какво се случи 

па макар, че дори и чудо, 

аз заслужено те получих. 

И с това - "още малко време'',

на Господ сигурно му е смешно. 

Този свят да прости, но с тебе, 

ми е кратка дори и вечност... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

25.10.2023