По Коледа ще остана само за малко.
И вятърът търси си клони за сън.
Да ме стопли червеното вино на татко,
за огън във вените - да ме топли навън.
А мама с ръка да изтрие умората,
дето събирах в скиталчески дни.
И после да тръгна пак към високото
да кръстосвам шпаги, да разсейвам мъгли.
Да мъкна буреносния облак между миглите,
да тръгвам и да знам, че ще ме чакаш у нас.
Бързо скривай в раницата ми питата!
На бездомните, мамо, се пожелава кураж!