Моля те, мълчи. Боли ме от това,
че с непосилна тежест се нагърбваш.
На рамото ми предано склонил глава,
се мъчиш да докажеш,че съм първата...
Недей да криеш, всяка минала жена
е вземала по мъничко от тебе.
Раздавал си се щедро, но сега
за другите си станал непотребен.
Не вярвам, грешнико непричестен,
за теб да бъда първа не мечтая.
Разбрах отдавна, че си търсил в мен,
най-истинската, без и сам да знаеш.
© Юлия Барашка Всички права запазени