5.05.2011 г., 23:43 ч.

Без думи 

  Поезия » Гражданска
464 0 0
«Стара е» - казват. «Стара е!»
И се подсмихват, презрително доволни.
... Но когато край тях «Старата» минава,
стегнато ù се усмихват, подмолни.
«Стара е.» «Виж я, едва се влачи!»
И сочат я с пръст, потреперващ.
... А думите, по-резки от стоманени резачи,
«Старата» дочува и погледът ù плаче.
«Стара е. Tрето правнуче оня ден имà»
Програква се някой с глас висок, нарочен.
... И «Старата» сеща, че останала е без деца,
и че няма да види последното юначе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атина Платинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??