«Стара е» - казват. «Стара е!»
И се подсмихват, презрително доволни.
... Но когато край тях «Старата» минава,
стегнато ù се усмихват, подмолни.
«Стара е.» «Виж я, едва се влачи!»
И сочат я с пръст, потреперващ.
... А думите, по-резки от стоманени резачи,
«Старата» дочува и погледът ù плаче.
«Стара е. Tрето правнуче оня ден имà»
Програква се някой с глас висок, нарочен.
... И «Старата» сеща, че останала е без деца,
и че няма да види последното юначе. ...