Сенките танцуват по стената,
дива страст се вие по телата,
прегръщат се с душите си предишни,
а думите са толкова излишни.
Забравените мигове изплуват,
чувствата отново се бунтуват,
захвърлени на бряг полузабравен,
от сълзи и любов и гняв удавен.
Нещо във гърдите пак ги стяга
и сякаш към сърцата им посяга,
духът им се събужда неспокоен,
споменът залива ги пороен.
Сенките танцуват по стената,
тайно сълзи капят по земята,
прегръщат се с душите си предишни,
но думите до болка са излишни!
© Евгения Георгиева Всички права запазени