Без дъх
Когато спуска се нощта
душата ми прелива от тъга,
да видя твоите очи красиви
желая аз и моля разбери ме.
Да дойда тихо през нощта
и мъничко да те погледам,
как лекичко ти спиш сега
дъхът си спрях за да не ме усетиш.
Без дъх останах, но ще рискувам
ще те погледам още аз минута, две,
ще се обърна тихо без да те събуждам ...