3.05.2007 г., 12:54 ч.

без дъх 

  Поезия
743 0 3
Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала.
Сгърчило се е Егото ми в поза
нелицеприятна, по-лошо, увиснала.
Разкъсвам дрипите на свободата си,
превързвам с тях ранената си воля.
И после слагам Бога на бедрата си,
и му се моля. Моля! Моля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Предложения
: ??:??