27.12.2006 г., 16:52 ч.

БЕЗ ИМЕ 

  Поезия
880 0 2
БЕЗ ИМЕ
Студена, бистра, речната вода
разказа ми за пътя, през който си минава.
Разказа ми за цялата ти красота,
за радостта, с която всеки си дарявал.
Любопитна съм - и вятъра разпитах.
Той подсказа ми - на гордостта държал си.
Но си нямал име. Затова понечих да те търся
и с име най-прекрасно да те нарека.
Вървях и търсех те, героя търсех -
герой над всичките, невиждан досега,
оглеждах се навсякъде, не те намирах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Предложения
: ??:??