Със замах пак отваряш вратата.
Влизаш в стаята. Дръпваш пердето.
Прекосяваш за миг тишината
И със пръсти ми галиш лицето.
А във ъгъла, свита, невидима
аз те чакам светлинни години.
Сред поредната зъзнеща зима
пролетта като полъх премина.
После - лятото. Пак между другото
есента се проточи лениво.
В кръстопът между мен и съпругата
сто сезона от мен си отиваш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация