myworld (Аз)
284 845
5.11.2013 г., 20:36 ч.

Без капка мъст 

  Поезия
521 0 11

Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.

Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?

Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост.
После спирах се от всеки гръм. Отново шиех си душевна риза.

Рисувах те на морски бряг. А следите ти, небе - пустиня.
Все те чаках на самотен праг. Чаках всичко да отмине.

И зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
Каква любов, без капка мъст. Другото е хорска завист!

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз май често взех да изпадам в подобно състояние!
  • И зарових се във мокра пръст!!!

    Пак влязох в твоето състояние, Васил.
  • Благодаря ти, Краси! Усмихнат ден ти желая!
  • Пробождащо силно, Васко!Аплодирам стиха ти!
  • Благодаря ви, Кети и Санвали! Хубав ден ви желая и нека е светло в душите ни!
  • Поздрав Васил! Любов без капка мъст...
  • Описал си най-чистата форма на любов, за което ти се възхищавам!
  • Аз просто доуточних!
  • О, извини ме! Веднага ще редактирам.
  • Благодаря много за тези прекрасни думи, Вихра! Само ще си позволя да те поправя. Не е капка любов , а каква любов!
  • Прекрасно обрисуване на почти неназовимо състояние! Пардон- за мен е било неназовимо. Хубава поезия, светли думи! Каква любов, без капка мъст!
Предложения
: ??:??