Nella_gold (Нели )
841 4525
29.08.2007 г., 10:58 ч.

Без коментар 

  Поезия
543 0 6

Отварям очи.

Отдавна е съмнало и слънцето ми

праща слънчева усмивка отвън.

Лежа… Мързеливо се протягам,

мислейки за теб и поредния ни разговор… снощи.

Говорихме дълго и спорихме даже.

Ти казваш, че всичко е просто игра.

Не. Не вярвам на ушите си –

След всички заучени фрази?

След всички премълчани слова и недоизказани мисли,

зеещи като рани върху нас?

Това ти ли си?

Донякъде може би си прав - игра на думи,

но замислял ли си се, как тази игра

се превърна в нещо като… привличане -

и всяка дума накрая - Обичам те!

или Липсваш ми!

И всяка целувка, изпратена уж на майтап.

Струва ми се, проиграваме чувства.

Не мислиш ли?

След всичките уж нищо и никакви трепети…

След всичката безумна суета…

Ще попиташ: Защо?

Потърси отговор между редовете,

защото запазвам правото да съм безразлична,

не от двуличие.

Продължавам да лежа

и защо ли съм се размислила…

Може би за да не сгреша.

А думите валяха! Цяла река.

И аз вървя срещу течението…

Сама.

Със собствените си мисли.

Нося си кръста сама…

Но вече… пречистена, след поредния разговор с теб,

който оставям… без коментар!

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??