Да летя аз не мога...
Как да те достигна без криле?
Любовта е тревога...
Дом тревожен е мойто сърце.
И път не намирам...
Който те връща при мен.
Бавно умирам...
В своя сън, в своя ден.
Очите те помнят...
устните търсят те морни.
И ту с ярост те гонят,
ту зоват те тихи, покорни.
Любов невъзможна...
Ти още си всичко за мен.
Да летя аз не мога...
Как да те достигна без криле?
© Даниела Всички права запазени